Responsive image

Какво представлява Болестта на Крон?

БК е заболяване, което засяга тънкото и дебелото черво и по-рядко други части от стомашно-чревния тракт. То може също така да засегне различни органи и тъкани извън червата, най-често кожата, ставите и очите.

БК най-често засяга края на тънкото черво и дебелото черво. БК обаче може да засегне всяка част от целия стомашно-чревен тракт, като се започне от устата и се достигне до ануса. Възпалението на червото обикновено е "прекъснато" и зони на възпаление се редуват с участъци на нормално черво. Според тежестта на възпалението най-вътрешният слой на чревната стена (лигавица) може да изглежда зачервен и подут, с язви с различен размер и форма и лигавицата може да изглежда като "паваж". Тези промени засягат цялата дебелина на чревната стена и могат да доведат до усложнения като стеснение на чревния просвет и/или перфорация, която води до формиране на абсцеси (проникване на съдържимо на чревния лумен в коремната кухина) или фистули (трактове, които комуникират и отвеждат съдържимото на чревния лумен към кожата или съседни органи, като пикочен мехур или съседни чревни бримки). В допълнение, при значителна част от пациентите БК може да засяга различни части на тялото извън храносмилателната система, най-често кожата, ставите и очите. Тези извънчревни прояви могат да се появят преди развитието на типичните чревни симптоми на БК и понякога са по-проблемни и по-трудни за лечение от чревните симптоми.

Тъй като БК е полиморфно заболяване, поразените зони в червата трябва да бъдат картографирани чрез подходящи диагностични тестове и да бъдат оценени за тежест към момента на диагнозата. В допълнение, тъй като БК е заболяване за цял живот без възможност за окончателно излекуване към настоящия момент, методите за лечение целят да облекчат възпалението на червото и на извън-чревните локализации (ако има такива), да се запази функцията на червата, да се предотвратят усложненията и да се предложи на пациентите нормално качество на личен, професионален и социален живот без инвалидизация. Терапевтичните интервенции включват прекратяване на пушенето, диетични интервенции и набор от лекарства, които да се използват самостоятелно или в комбинация според локализацията и тежестта на заболяването.


Responsive image

Как да разпознаем симптомите на болестта на Крон?

Симптомите на БК могат да бъдат разнообразни. Те често включват коремна болка, загуба на тегло и диария за повече от четири седмици. Ако тези симптоми се наблюдават, особено при млади пациенти, е необходимо лекарят да допусне и разгледа възможността за БК. Чести са общите симптоми на усещания на дискомфорт, умора, загуба на апетит или температура.

Симптомите могат да започнат внезапно и понякога БК може да бъде сбъркана с остър апендицит. Симптомите могат също така да бъдат сходни на синдрома на раздразненото дебело черво (СРДЧ). Повечето пациенти изпитват коремна болка и загуба на тегло преди диагнозата. Наличието на кръв и слуз в изпражненията се среща по-рядко, от колкото при пациентите с УК. Симптомите, свързани с БК извън дебелото черво, най-често в ставите, могат да бъдат наблюдавани преди симптомите от страна на дебелото черво.

Симптоми на БК, които не са свързани с храносмилателния тракт (извън червата)

Има множество симптоми, които се наблюдават при БК и не всички от тях засягат пряко червата. Както беше споменато преди, БК може да засегне също и различни органи и тъкани извън храносмилателната система. Вашият лекар трябва да ви попита за симптоми през нощта и симптоми и/или признаци извън червата (например, устата, кожата, очите или ставите), абсцеси около ануса, или анална фисура (т.е. пукнатина в кожата). Общият преглед трябва да включва:

Общо състояние

  • пулсова честота
  • кръвно налягане
  • температура
  • болезненост или подуване в корема
  • бучки, които можете да напипате
  • перинеум (областта между ануса и гениталите) и устата
  • ректално изследване с пръст
  • измерване на индекса на телесната маса (BMI)

Responsive image

Кого засяга болестта на Крон?

По данни на Българската асоциация Болест на Крон и Улцерозен колит, в България регистрираните пациенти са над 300, като разпределението по пол е сходно (43% мъже, 57% жени). Макар болестта да може да се прояви във всяка една възраст, обикновено тя засяга младежи и млади хора на възраст между 15 и 40 години. По данни от Националния регистър на пациентите с болест на Крон в България, средната възраст на диагностициране в България е около 37 години.


Responsive image

Какво причинява Болестта на крон?

Причините за възникване на болестта на Крон все още са неясни. Счита се, че начинът на хранене и стресът в ежедневието могат да изострят болестта на Крон, но те самостоятелно не могат да провокират нейната поява. Скорошни изследвания предполагат, че наследствени фактори, генетична предразположеност и факторите на околната среда също допринасят за развитието на болестта.

Стомашно-чревният тракт съдържа безобидни бактерии, много от които подпомагат храносмилането. Имунната система обикновено атакува и убива чужди “елементи”, като бактерии, вируси, гъби или други организми. При нормални обстоятелства, безобидните бактерии в червата са предпазени от подобна атака. При хора с ВЧЗ, обаче, тези бактерии се възприемат от тялото за вредни нашественици и провокират отговор на имунната система. Клетки преминават чрез кръвта до червата и създават възпаление (нормален отговор на имунната система). Това възпаление обаче не отшумява, като на свой ред води до хронично възпаление, уврежда трайно стената на червата и в крайна сметка се появяват симптомите, които изпитват пациентите.

Световните данни показват, че наследствеността също има отношение – засегнат от болестта на Крон в 5% до 20% от случаите има родственик по първа линия (родител, дете, роднина) също страдащ от ВЧЗ. Тези данни обаче трудно се потвърждават от статистиката в България, където 0,75% от пациентите имат родственик с болест на Крон, а малко над 2% – такъв с улцерозен колит. Смята се, че рискът от развитие на заболяването е значително по-голям, когато и двамата родители са с ВЧЗ. Заболяването е най-често срещано сред хора от европейски произход, особено при евреи от европейски произход.

Околната среда вероятно също има значителна роля за появата на болестта – тя е значително по-често срещана в развитите страни, отколкото в неразвитите, в градските, отколкото селските райони и в страните със северен, отколкото в тези с южен климат


Responsive image

Прояви на Болест на Крон

Ставни проблеми

Има две широки групи от ставни заболявания, които са свързани с ВЧЗ, а именно периферна и аксиална артропатия. Периферният артрит е два типа. Тип 1 засяга големите стави (например колена, лакти и рамена), съвпада с възпалението в червата и се наблюдава при 4-17% от пациентите с БК. От друга страна тип 2 засяга малките стави (например на ръката) и се наблюдава само в 2,5% от пациентите с БК.

Междувременно аксиалната артропатия включва сакроилиит (който се наблюдава при 25-50% от пациентите с БК) и спондилит (който се наблюдава при 4-10%).

Анкилозиращият спондилит се характеризира с хронична болка в гърба, сутрешна скованост, ограничена възможност за огъване на гръбнака и в по-напредналите стадии, понижена способност за разгъване на гръдния кош. Златният стандарт за диагностицирането на анкилозиращия спондилит е ЯМР, тъй като това изследване може да отчете възпалението преди да настъпи възникването на костно увреждане.

Периферният артрит обикновено засяга големите стави в крайниците.

Responsive image

Костни нарушения

Пациентите, които приемат кортикостероиди или тези с понижена костна плътност, трябва да приемат добавки с калций и с витамин D. Помагат също физическите упражнения и отказването на тютюнопушенето. Пациентите с фрактури трябва да бъдат лекувани с бисфосфонати, но тяхната способност да предотвратяват фрактури не е доказана. Рутинната хормонозаместителна терапия при жени в менупаузата не е препоръчана поради риска от нежелани реакции. Мъжете с нисък тестостерон могат да спечелят от това да го приемат като лекарство.

Пациентите с хронично активно заболяване трябва да бъдат лекувани с имуносупресори и биологична терапия, така че да могат да останат без стероиди и да се намалят отрицателните ефекти на възпалението върху тяхната костна плътност; демонстрирано е, че много от пациентите с БК могат да възстановят нормална костна плътност след три години на стабилна ремисия.

Responsive image

Кожни прояви

Еритема нодозум (т.е. червени бучки по кожата на прасците, бедрата и предмишниците) обикновено лесно се забелязва и се наблюдава при около 5-10% от пациентите с БК. Обикновено се наблюдава, когато БК е активна. Диагнозата може да се потвърди без нужда от биопсии.

Пиодерма гангренозум (т.е. големи болезнени язви по кожата) могат да се появят навсякъде по тялото, включително по гениталиите, но най-честите локализации са подбедриците и около стомите. Те обикновено започват като повърхностни лезии, но с времето стават по-дълбоки. Между 0,6% и 2,1% от пациентите с БК развиват това на някакъв етап от еволюцията на заболяването и това може да съвпадне с активността на заболяването или да не съвпадне изобщо.

Пиодерма гангренозум е диагноза на изключване, което означава, че тя се диагностицира, когато останалите причини за язвите не могат да бъдат намерени;

Responsive image

Тромбоемболични усложнения

Поради хроничното възпаление пациентите с БК са изложени на повишен риск от образуване на вътресъдови съсиреци, наречено венозен тромбоемболизъм. Тези състояния трябва да се профилактират, тъй като могат да доведат до усложнения и дори смърт. Ако даден човек има повторна поява на кръвни съсиреци, следва да се обмисли продължително лечение. Пациентите с ВЧЗ не получават повече усложнения от кървене, предизвикани от лекарствата за разреждане на кръвта, отколкото хората без ВЧЗ. И на последно място, пациентите с БК трябва да бъдат предпазливи по отношение на пътуванията на големи разстояния и към приложението на перорални контрацептиви, тъй като те допълнително повишават риска от кръвни съсиреци.

Responsive image


Responsive image

Ремисия

Ремисия означава период от развитието на дадена болест или клинично състояние, през който човек или е свободен от симптомите си, или те са овладени и проявите им остават относително стабилни с течение на времето.

По време на ремисия

Между епизодите на обостряне възпалените части на червата оздравят и симптомите отшумяват. Затова хората, които живеят с Болестта на Крон, като цяло би трябвало да се почувстват по-добре.


Responsive image

Рецедив (обостряне)

Релапс или рецидив е състояние в медицината, което застига отново потърпевшия и е било изживяно вече в миналото. Релапсът е период на влошаване на симптомите на вече доказана болест на Крон. В контекста на прогресиращо заболяване релапсът е край на състоянието на ремисия. Като рецидив се означава появата на чревно възпаление и/или симптоми след оперативно лечение.

Симптомите на релапс или рецидив (обостряне) обикновено включват:

  • Диария или спешна нужда да отидете до тоалетна – като тези симптоми може да варират от леки до тежки.
  • Кръв, смесена с диария
  • Крампи или болки в стомаха или корема
  • Болки при изхождане
  • Възпаление на ректума
  • Общо неразположение, особено ако обострянето засегне голяма част от храносмилателна Ви система или продължи дълго време (това може да включва температура, отпадналост, гадене, загуба на тегло и анемия)

Responsive image

Прогнозиране на хода на заболяването

Клиничните фактори при диагнозата и/или ендоскопските находки могат да предвидят курса на БК. Това трябва да се вземе предвид, когато се взема решение какво лечение да се използва.

Проучванията сочат, че следните фактори предразполагат към по-тежко заболяване в рамките на пет години след диагнозата:

  • перианално засягане,
  • заболяване в края на тънкото черво и в началото на дебелото черво,
  • млада възраст в момента на диагностицирането, и/или
  • необходимост за лечение на първото обостряне със стероиди.

Съществува увеличаващо се количество доказателства, че по-ранната интензивна терапия с биологични агенти може да доведе до оздравяване на лигавицата и ранна трайна ремисия без стероиди.


Responsive image

Проследяване на активността на заболяването

CRP и маркери в изпражненията (фекален калпротектин и лактоферин) могат да бъдат използвани за насочване на терапията. Те могат да бъдат използвани също за проследяване в краткосрочна перспектива и за предвиждане на обострянето. Фекалният калпротектин може да спомогне за преценката дали имате БК или синдром на раздразненото дебело черво (СРДЧ).

Все още ендоскопията се счита за стандартния начин за оценяване на оздравяването на дебелото черво, но тя е инвазивна и скъпа. Фекалният калпротектин и лактоферинът се измерват по-лесно. И двете демонстрират чревно възпаление, породено от различни причини, могат да предвидят добре активната БК и са по-добри маркери за измерване на специфичното за червата възпаление от нивата на CRP в кръвта.

Загуба на отговор към анти-TNF терапията

Ако не отговаряте повече на лечението с анти-TNF препарати, Вашият лекар може да опита да коригира дозата им. Повишаването на дозата или скъсяването на интервала на лечение са пример за подобна стратегия. Ако това не помага, се препоръчва да се превключи на друга вид биологична терапия.

Понижаване на риска от оперативна интервенция чрез лекарствено лечение

Пациенти, които са лекувани рано в хода на болестта с биологична терапия, могат да бъдат по-малко склонни да достигнат оперативни интервенции. Лечението с биологична терапия може да намали риска от оперативни интервенции.