Responsive image

Анамнеза на пациента

Вашият лекар би трябвало да ви зададе множество подробни въпроси, например кога са започнали симптомите ви, дали сте пътували наскоро, дали имате непоносимост към храни, дали вземате лекарства или дали сте вземали определени лекарства наскоро (включително антибиотици и нестероидни противовъзпалителни лекарства), дали сте претърпели отстраняване на апендикса. Лекарят трябва да прояви особено внимание за добре познатите рискови фактори за БК като тютюнопушене, наличие на член на семейството с БК и скорошна инфекция в храносмилателния тракт.

Тютюнопушене, фамилната анамнеза за ВЧЗ и отстраняване на апендикса в по-ранна възраст са рискови фактори за БК. Бактериалните или вирусните инфекции на стомаха или тънкото черво също повишават риска от развитие на БК. Проучванията за някои лекарства като рисков фактор имат по-малко еднозначни доказателства.


Responsive image

Диагностични изследвания

БК варира между пациентите в зависимост от възрастта на пациента към началото на заболяването, локализацията на заболяването в червата и поведението на заболяването.

Няма самостоятелно изследване, което да поставя диагнозата на БК. Диагнозата се поставя чрез комбинация от оценка на клиничните симптоми, кръвните изследвания, находката в образните изследвания, ендоскопията и хистологичното изследване на биопсиите от червата (което ще бъде обяснено в речника).

Към настоящия момент не се препоръчват генетични изследвания за рутинна диагноза на БК.


Responsive image

Физикален преглед и лабораторни изследвания

Вашият лекар трябва да провери за белези на остро и/или хронично възпаление, анемия, дехидратация и белези на малнутриция или малабсорбция. Ранните лабораторни изследвания трябва да включват CRP и пълна кръвна картина. Могат също да се използват и други маркери за възпаление, като фекален калпротектин или СУЕ. При някои случаи лекарят трябва да проведе изследване за инфекциозна диария, включително инфекция с Clostridium difficile. Може да бъдат необходими допълнителни изследвания на изпражнения, особено ако сте пътували в чужбина. Анемията и тромбоцитозата (когато организмът произвежда прекалено много тромбоцити или кръвни плочици) са най-честите находки при БК в кръвта. CRP и СУЕ показват дали има налично възпаление; CRP широко корелира с активността на заболяването, докато СУЕ е по-малко точно. Фекалният калпротектин корелира добре с активността на заболяването в червата.

Никой от тези тестове обаче не е достатъчно специфичен за да постави диагнозата БК или за да я отграничи от УК.


Responsive image

Образни изследвания

Образните изследвания на червата (ЯМР и КТ) и коремната ехография на корема допълват находката от ендоскопията. Те спомагат да се открият и определят степента на възпаление, обструкциите и фистулите, причинени от БК. Излагането на радиация трябва да бъде взето предвид, особено, когато се подбират техники за наблюдение на курса на Вашето заболяване. Тъй като конвенционалните рентгенографски изпитвания, при които се използва барий (т.е. контрастно вещество), имат по-ниско качество и значително лъчево натоварване, трябва да се подберат други методи, ако такива са налични. КТ и ЯМР са актуалните стандарти за оценка на тънкото черво. И двете могат да демонстрират степента и активността на БК на базата на дебелината на чревната стена, отока и разязвяванията. И двете са със сходна точност, но КТ изследването е по-лесно достъпно и отнема по-малко време от ЯМР. Тъй като КТ налага използването на радиация, винаги когато е възможно, трябва да се обмисли приложението на ЯМР.

Ултразвуковото изследване на корем може да предостави информация относно активността на заболяването и локализацията му, особено в тънкото черво. Освен това то е широко разпространено, не е скъпо и не излага пациента на радиация.

Обаче може да бъде трудно да се видят дълбоките чревни сегменти и мнението на отделните медицински специалисти може да варира по отношение на това какво се вижда.


Responsive image

Ендоскопия

Ако Вашият лекар мисли, че можете да имате БК, са необходими илеоколоноскопия и биопсии от края на тънкото черво и от всяка част от колона, за да се търсят микроскопски данни за БК, за да се достигне до диагноза. Независимо какви са резултатите, се препоръчват допълнителни тестове, за да се открие местоположението и степента на БК в тънкото черво. Не е ясно дали ендоскопията на горната част на храносмилателната система през устата, трябва да бъде рутинен метод при възрастни пациенти, които нямат симптоми.

Колоноскопията и биопсиите са първата линия процедури за диагностициране на възпаление в дебелото черво. При повечето колоноскопии, могат да бъдат взети също и биопсии от тънкото черво. Ендоскопските признаци на БК включват прекъснати на участъци възпаления, анални лезии и изглед като паваж на стената на червото. Тежестта на БК в дебелото черво може да бъде оценена добре при колоноскопия, но в случаите на БК, с локализация в края на тънкото черво, илеоскопията в комбинация с образни техники е по-ефикасна за диагнозата.

Образни техники като ултразвука, КТ скенера или ЯМР използвани самостоятелно не могат да диагностицират окончателно БК.

Ендоскопия на тънкото черво

Ендоскопията на тънкото черво с капсула (SBCE) трябва да се обмисля, само когато илеоколоноскопията и образните изследвания са били отрицателни, но Вашият лекар все още силно подозира БК. В такъв случай SBCE може да спомогне да се потвърди, че нямате БК. Ако е необходима биопсия, експерт може да проведе ентероскопия чрезмедицинско изделие. Такава може да се извърши също, когато са необходими ендоскопска терапия, като например дилатация (разширяване на лумена) на стриктури, изваждане на заседнала капсула или лечение на кървене. SBCE е нов метод, който позволява на лекаря да види пряко лезиите на тънкото черво, които може да не бъдат видени при колоноскопско изследване или образните изследвания. Това представлява ефективно диагностично средство при БК в тънкото черво, но не може да бъде използвано, ако пациентът има чревни обструкции, стриктури или фистули, имплантирани електромедицински изделия (например пейсмейкъри) или нарушения в гълтането.

Ендоскопски биопсии

За надеждна диагноза на БК трябва се вземат биопсии. Те трябва да включват поне две биопсии от поне пет участъка по хода на колона (включително ректума) и от края на тънкото черво. Анализ на серия от биопсии от цялото дебело черво води до най-надеждната диагноза на БК. Биопсиите трябва да се вземат, както от зони, които са засегнати, така и от такива, които не са засегнати от заболяването. При последващи изследвания, може да се използва по-малък брой биопсии, за да се потвърди диагнозата, а при проследяването след оперативни интервенции, трябва да се вземат биопсии, когато се подозира рецидив на заболяването. При пациентите с колостомна торбичка, биопсиите трябва да се от участъка от тънкото черво, който свършва в торбичката, ако се подозира БК. Ако се подозират ранни стадии на рак, се вземат множество биопсии.